В санданското село Пирин, намиращо се под връх Ореляк от

 В санданското село Пирин, намиращо се под връх " Ореляк " от уста на уста се предава легендата за основаването му. Тя гласи, че на времето две майки са умъртвили и осакатили дъщерите си, с цел да не ги вземе змеят за невести. Змейовете се спускали от пиринския връх " Ореляк ", грабвали невестите, завеждали ги в пещерите, където ги оплождали, с цел да родят от тях деца с крила. За змейовите митове има и ария, тази за мома Стана, която била сграбчена от хорото, завлечена в пещерите под селото. Там тя родила от змея наследник, нарекли го Гинчо. Гинчовият жанр и до в този момент има потомци в селото.

Легендата за Рила и Пирин

 Малкото селце, запазило се и съществуващо отвън времето, най-много поради недокоснатата и непроменена от десетки години своя достоверна атмосфера. Село Пирин в едноименната планина се намира на към 3 километра вляво от пътя Катунци-Попови ливади - Гоце Делчев. Долу край реката са ситуирани остарели къщи, някои от тях полуразпаднали се, само че съвсем всичките са във формата на кръст. Между наблъсканите една в друга къщи поради дребното място, има тесни улички, в някои от тях двама души едвам се разминават. От къщите нагоре стартират стръмните крайбрежия на дерето. По тях са ситуирани плевни за сено.

 Село Пирин е един от огромните центрове на средновековната черна металургия в Мървашко. В землището му е имало 11 пещи (пехци) и 5 самокова. Последният самоков просъществувал до 1896 година. В селото са работели към 30 ковачници (кузни) за подкови, клинци, пирони, аграрни сечива и други. Получени творби се разнасяли основно по пазарите в Серско.

 През XIX век село Пирин е едно от огромните планински села в Демирхисарската сподели. В " Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника ", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в село Пирин са маркирани 120 семейства с 410 поданици българи. Църквата „ Свети Никола “ е от 1885 година. През 1891 година Георги Стрезов написа за селото: „ Пирин, 2 часа от Храсна; при двата бряга на Бистрица. почва единствено планиниска, която образува долище от двете паралелни била на Пирин. Дърводелци, въгляре и железари; има 2 самокова; рудата се докарва от Тарлин и Крушово. От жито става единствено ръж и овес. Път стръмен и рисков. В църквата цетат гръцки. Училище няма. 90 къщи. “

Добърско - митове от предишното

 По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година в региона на селото се водят няколко сражения сред въстанически формирования и турски военни елементи. На 1 септември 1903 година край Пирин се организира стълкновение сред обединени чети на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на Илинденско-Преображенското въстание. За станалите сражения скъпи сведения оставя духовник Апостол Попов. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („ La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година християнското население на село Пирин се състои от 1280 българи екзархисти. В селото действа едно начално българско учебно заведение с един преподавател и 38 възпитаници.

 Оттук е минал Яне Сандански с коня си, преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Неврокоп, където през днешния ден има паметна плоча. Местните поданици описват по какъв начин конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно сутринта, преди Яне да тръгне на път за значима среща в града. После, откакто стопанинът му бил убит, никой не могъл да го хване. Той се върнал назад в дома на сестрата на Яне.

Наричат село Делчево " орелът на Пирин "

 Едни от първите заселници в село Пирин били майсторите, които идвали откъм село Парил, с цел да вършат тук подкови. Потомците на Петеларския жанр са се пръснали из цяла България. Една ранна зима обаче ги изненадала и те останали тук. Преди над пет епохи селото почнало да съществува край днешния параклис на Свети Дух. По-късно край реката се настанили ковачите, чуковете на самоковите им обработвали желязото, рудата докарвали от Гърция. Постепенно селото се преместило край двата бряга на реката. Тук си е и до през днешния ден, съвсем без нещо значително да се е трансформирало. В селото живеят непрекъснато 100-на души, най-вече дами и на места някой мъж. " Мъжете ни избягаха, горе в гробището са – ние останахме, с цел да се мъчим ", споделят дамите, събрали се на слънце, на раздумка. Селото се оживява в празничните дни, когато слезлите към долината деца идват, с цел да навестят околните си. Мъжете седят на слънце пред кметството, а дамите бъбрят, насядали по праговете пред старите си къщи. Пред кметството има и беседка, само че тъй като е във формата на гъба, мъжете седят с тил един към различен. " Толкова се ненавиждаме, че седим с тил един към различен ", майтапи се един от дребното младежи, продавач в магазина. А мъжете седят в беседката с лице към долината, накъдето са отишли децата им.

Българската гора

 Една остаряла къща господства над всички останали на левия бряг на реката. Освен, че е над всички, тя била на змея. Гинчо сложил в основите й три големи камъка, тъй като бил мощен. Къщата е необитаема. Та съгласно легендата, единствено една мома от селото имала " шанса " да бъде жена на змея. Той сграбчил мома Стана от хорото и я завел в пещерата. Пиринският дракон си имал съперник, той долитал откъм Македония. Веднъж те се сбили и македонецът умъртвил пиринския. Мома Стана се прибрала в селото, само че бременна от змея, му родила наследник - въпросния Гинчо, който имал крила на гърба си. Гинчо съумял в епична борба и благодарение на тлъстина, хвърляна в Сухото в този момент езеро да победи македонския дракон и да отмъсти за татко си. Оттогава Гинчо заживял в региона на връх Ореляк, изоставяйки градената с 500-килограмови камъни къща.

 И тъй като Гинчо бил ерген, и знаейки бащини му манталитет да отвлича хубавите моми, майките им ги налегнал боязън. Да не бъдат отвлечени от Гинчо. Легендата толкоз се материализирала, че две девойки потърпевши. Змеят се материализирал посредством ярка светлина. А светлината в село Пирин не вещае нищо положително, тя убива, осакатява. Единствено женските чеда. Преди 100-на години бебето Николина спяло в люлка в стаята. Изведнъж се светнало. Майка й се уплашила, че змеят я е харесал за булка. Ами в този момент какво да направи? Някъде под връх Ореляк растяла билката стоврес. Майката на Николина намазала с нея щерка си. Изгорила я и осакатила. За да не я задява повече змеят. Светлина озарила люлката и на някоя си Мария. Майка й също я намазала с билката, с цел да погрознее. Билката обаче изгорила кожата й и Мария умряла. Но Николина оживяла - с гърбица и гротескно изкривени ръце.

туризъм в планината

 Така бродила като фантом из селото, всички се подигравали на " невалидната " змейова булка. Починала през 1966 година Родителите на Николина осиновили момче - Атанас Гинчов, мъж, с цел да не го хареса змеят. Той де факто е брат на Николина, чийто дядо оказал помощ на змея Гинчо да победи македонския му другар, хвърляйки в езерото топки с тлъстина. Легендата за змея, като всяка легенда, се споделя в разнообразни разновидности от жителите на село Пирин. Те описват и за мъже и дами, които се раждали със закърнели криле на раменете. Явно Гинчо наследил мераците на татко си. Да похищава момите, да ги отвлича в пещерите и опложда. Легендата за идващия откъм Македония дракон се удостоверява и от сходна легенда от с. Зелен дол край Благоевград. И тук описват, за мъж, който имал сходство на крила на ременете си.

 Тук в село Пирин са родени и построили единствената нова къща националните певици, трите сестри Бисерови. Тук песните са нещо всекидневно, тук е сниман филмът " Писмо до Америка ". Филм за една ария, която разсъни от кома юноша в Америка. Песента " Мари Стано, дребна Стано ", похитена от змея, пее 68-годишната Велика Калинова. Пее я безшумно, може би, с цел да не я чуе змеят. Леля Калина се гордее с носиите си. С горделивост облича невестинския скут, шит и тъкан от майка й и татко й. С него се е омъжила. Другата й носия е Лазарската. Със богослужение Калина я облича, подпомагана от съседката си. Закопчавайки пафтите, се връща обратно във времето, когато като госпожица лазарувала. С тази носия пяла на съборите на националното творчество " Пирин пее ". На гърдите си закичва и медала от " Пирин пее ". Тишината в селото е невероятна, нарушавана е единствено от ромоленето на реката. А някъде горе, високо над селото над него бди змеят Гинчо. Гони буреносните облаци, с цел да пази селото от градушки. А в селото не престават да се боят от ярката светлина. Легендата за змея е от жива, по-жива.

Инфо: www.actualno.com